english
Артисти  
 
Групи
Представления
Детски
Класически
Изпълнители
Фолклорни изпълнители
DJ
 
Лили Иванова

Лили Иванова е родена на 24.04.1939г. в гр. Кубрат.
 Феноменалният успех на най-голямата звезда на българската естрада продължава четири деситилетия, а верните й поклонници, за които тя е просто Лили, се множат с всяко следващо поколение. Невероятно амбициозна, тя подчинява живота си на песента, като й служи с безкомпромисността на истински професионалист. С природната си дарба интуитивно открива емоционалната искра на всяка песен и я възпламенява по неподражаем начин. Лили Иванова допринася за популяризирането на българската забавна музика по света и издига нейният престиж чрез многобройните международни награди, които печели. Тиражите на нейните грамофонни плочи са астрномически за малка страна като България и трудно могат да бъдат достигнати от друг изпълнител. Както трудно ще бъде достигнат и броя на концертите и изпепите песни.
 Лили Иванова завършва основно образование в родния си град и Техникум за медицински сестри във Варна през 1959г. Работи известно време по специалността си в болницата в Кубрат. До началото на 60- те години участва в художествената самодейност, а от 1961г. е включена в програмите, организирани от Концертна дирекция в София. Първото задгранична турне е в Румъния, съвместно с Мария Косева и Емил Димитров през 1962г., а година по- късно успехът в Букурещ е толкова голям, че ангажиментът продължава 6 месеца. Именно по това време е осъществен и първият й албум (от румънската фирма “Electrecord”), който включва италиански и български песни. В началото на 60- те подражава главно на Рита Павоне, но постепенно изгражда собствен стил, който се проявява в песни като “Събота вечер” (муз. Йосиф Цанков) и “Брезите и момчето” (муз. Ангел Заберски). Звездата й изгрява през 1964г. в зала “Универсиада” на съвместните концерти с шведската певица Джейн Сверт и оркестъра “Сребърните тигри”, на който Лили Иванова не се задоволява с отредената й спомагателна роля и доказва по неоспорим начим своя талант. В средата на 60- те важно значение за професионалното й израстване има сътрудничеството с Иван Пеев (неин съпруг), който аранжира песните в репертоара й и ръководи съпровождащия оркестър “6+1”. 1966 поставя началото на десетилетие, което носи на Лили Иванова серия престижни отличия от международни конкурси:
*III награда на фестивала в Сопот, Полша /66;
*“Златен ключ” от фестивала в Братислава за изпълнение на песента “Адажио” (муз. Ангел Заберски) /66;
*I награда на фестивала във Варшава /67;
*Специалната награда “Орфей” и лауреатско звание на Световния фестивал на младежта и студентите в София /68;
*Награда за най- добро изпълнение на фестивала в Барселона (“Да вярвам ли”, муз. Ангел Заберски) /68;
*“Златната плоча” от MIDEM в Кан, Франция /69;
*“Златната плоча” от “Olimpiada de Musica Pop” в Атина /70;
*III награда на фестивала в Рио де Жанейро, Бразилия /70;
*III награда за представената от нея песен на Тончо Русев “Панаири”- на фестивала в Токио, Япония /73;
*Извънредна награда за изпълнение на фестивала във Виня дел Мал, в Чили /73;
*Голямата награда “Златния Орфей” /74;
 Още по- дълъг, е списъка на отличените песни, изпълнявани от Лили Иванова на различни конкурси в България.
*За “Мелодия на годината” в едноименния телевизионен конкурс са обявени “Без радио не мога” (муз. Георги Костов) /68; “Ти сън ли си” (муз. Тончо Русев) /68; “Любов” /74; “Стари мой приятелю” /77 (и двете по музика на Митко Щерев).
*Първа награда в радиоконкурса “Пролет” печелят: “Пролет щом цъфти”/71, “Мечта”/72, “Измислица”/76 (и трите по музика на Тончо Русев); “Пролетно настроение”/77 и “Ручеи”/78 (и двете по музика на Янко Миладинов и в дует с Асен Гаргов); “Любовта е живот” (муз. Найден Андреев)/82.
*На фестивала “Златният Орфей” са наградени песните: “Море на младостта” (муз. Йосиф Цанков)- специална награда/66; “Бялата лодка” (муз. Ангел Заберски)- III награда/66; “Лунната соната” (муз. Ангел Заберски)- II награда/68; “За обич съм родена”- III награда/69; “Този свят е тъй прекрасен”- II награда/70; “Птицата”- I награда/72; “Наше лято”- I награда/74 (всички по музика на Тончо Русев); “Остани” (муз. Георги Костов)- I награда/76; “Чудо” (муз. Бенцион Елиезер)- I награда/82; “Самота” (муз. Асен Гаргов)- III награда/82.
 В различните периоди на своята кариера Лили Иванова сътрудничи с оркестрите на Здравко Радоев (в началото на 60-те), “6+1” с ръководител Иван Пеев (от 1966г); “Маковете” с ръководител Митко Щерев (70- те); оркестъра на Асен Гаргов от (1977). В дует с Асен Гаргов издава  два албума, а в началото на 80- те оркестърът за кратко време се представя под името “София”. Сред композиторите, с които Лили Иванова осъществява тясно творческо сътрудничаство, са Ангел Заберски (1965- 1968); Тончо Русев- почти всички песни са по текстове на Дамян Дамянов (1969- 1974); Митко Щерев (1974- 1977); Найден Андреев (началото на 80- те). През 80- те звездата изпълнява песни на много от по- младите композитори, между които Тодор Филков, Асен гаргов, Рафи Жамаркоцян, Любомир Дамянов, Александър Кипров. В началото на 90- те тази тенденция е продължена, като трябва да се отбележи сътрудничеството с Чочо Владовски, с когото създава съвместно студио, изпълнява няколко дуета и записва албума “Хазарт”, и с Иван Лечев в “Частен случай”.
 Лили Иванова осъщестява многобройни концертни турнета в чужбина- на първо място в СССР (през 90- те в Русия), където е сред най- популярните певци. Гастролирала е с успех в Германия, Куба, Япония, Турция, Чехия, Югославия, Унгария, Полша, Гърция, Португалия и др. През 80- те работи активно в ГДР, където изпълнява специално написани за нея песни от Арнолд Фрич и Петер Паулик (концертни турнета, шоу- програми във “Фридрихщадпалас” и другаде, участия в телевизионни предавания). Българската телевизия е осъществила няколко филма за Лили Иванова (“Аз съм Лили”- реж. Хачо Бояджиев/74). През 1975г. е издадена книгата “Нашата Лили”. През 1994г. Лили Иванова е удостоена с Голямата награда “Златен Орфей” за цялостен принос, а Международната организация за солидарност на жените й връчва почетен знак и я причислява към най- забележителните жени на планетата през XX век.