english
Артисти  
 
Групи
Представления
Детски
Класически
Изпълнители
Фолклорни изпълнители
DJ
Vesselin
Grooverider
Satoshi Tomiie
C.K.T
Wighnomy Brothers
 
Grooverider

Когото и да попитате в drum’n’bass средите какво го е вдъхновило да прави тази музика, със сигурност ще изскочи името на Груврайдър. Той не само оставя трайна следа от невероятните дванайсет години зад грамофона, дижействането навсякъде от партита в нелегални тъмни складове до големите фестивали на открито, но също така пуска в ефир легендарни радио предавания в сътрудничество с DJ Fabio първоначално в Kiss FM, а по настоящем в Radio One FM, с помощта на когото разпространява drum’n’bass религията. Като резидънт през Rage нощите в лондонският клуб Heaven, Grooverider лично преразглежда еволюцията на денс музиката от acid house  до техно, а накрая и drum’n’bass.

„Всеки новоизгряващ DJ е бил там някога”, припомня той, „това място беше като училище за много. В този клуб имаше нещо специално, когато оставяш музиката да се носи над дансинга се чувстваш като месия. Ти си на върха. Трябва да се изявиш. Три години преди това ходех там и гледах Paul Oakenfold и си мислех – О да, нямам нищо против да съм на негово място.”

Също там `Rider, роден и закърмен лондончанин, за първи път среща новоизгряващият продуцент на име Goldie. „Някой ми даде един от първите му записи на винил”, и когато една вечер си пусках, изведнъж виждам някакъв заклет парти маниак на вратата на DJ пулта. Тогава си помислих кой ли е този ненормалник? Той крещеше „т`ва е мойто парче! Пусни ме!” пуснах го , поздравих го и всичко започна от там. Направо им разказахме играта!”

По онова време той организира нощите на Goldie в Metalheadz club като обикновенно раздава флайъри разясняващи кой, кой е в drum’n’bass. „Всички идкаха да пускат за нас”, той провъзгласи гордо, „правехме наистина добри партита и хората искаха да работят с нас”. Далеч от тези дни, средата на 80-те, Groove за първи път поема риска зад два грамофона Technics в нелегалното радио Phase One в Брикстън. Също тогава, много преди acid house музиката да обърне музикалният бизнес с главата на долу, той пуска всичко от соул, фънк и рап до ранната груба електроника, R&B и дори пънк. „Цяла година”, смее се той, „обичах тази скинхеад музика, обичах също Jam и Clash. X Ray Spex бяха мойта група. Не можех да миксирам или да правя каквото и да било, когато започнах в радио станцията, но нямаше значение, защото не е важно колко добре миксираш, а каква музика пускаш. Много хора забравиха това през годините.”

Отношението му като цяло към работата, му помага по пътя от неизвестен пиратски DJ, до едно от най-големите и уважавани имена в денс музиката днес той се отказва в момента, когато разбира че, DTI може да прихване записите му. Успокоява се едва тогава, когато предприема “Mysteries of Funk” за клона на Sony – Higher Ground. „Бях ужасен когато за първи път започнах”, признава си той, „никога до тогава не бях започвал парче носещо моето име, до този момент винаги използвах псевдоними. Когато започнах първият си лейбъл Prototype, създадох всички парчета сам, защото разполагах с малка част от механизми и така само практикувах, тествах нещата, стрелях на посоки. Въпреки че, бях напълно недоверчив, когато стигах до крайната цел – мислех си „какво ли искат от мен всъщност – да започна да правя поп или нещо такова?” `Rider сега е благодарен на Higher Ground за предаставените му време и свобода да експериментира и да лансира музиката си извън границите на дансинга. „Бяха много търпеливи с мен”, отбелязва той, „защото бяха изминали две години от подписването на договора с Sony, но не ме поставиха под никакво напрежение, и ето накрая направих албум за тях.

Съдържащ 15 песни, “Mysteries of Funk” е наистина амбициозен проект, който само някой с опита и богатото минало на Grooverider, би могъл да пласира. Варирайки от чистия хардкор на “Where is Jack The Ripper” до нежно разливащият се вокал на “Rainbows of Colour” и “Starbase 23”, това е всеобхватна колекция с обединяваща линия – фънка.

„Това е фънк албум”, казва Groove. „Това не е соул албум. Фънка е нещо по-силно от соула, разбираш ли? Хората ще кажат `как може това да е фънк?`, а аз мисля че точно в това и мистерията. Става въпрос за фънка. Това е мястото, от което идвам. Това е музиката, която ме връхлетя, когато бях млад – и сега аз правя моя вариант на фънк. Не е това, което останалите възприемат като фънк, но е това коета аз възприемам като фънк. Може би в следващите пет години няма да го създавам точно в този му вариант, но това е което правя точно сега.И това е всичко което, можеш да направиш -  да вникнеш дълбоко в себе си и накрая да си кажеш – това съм аз, това е което се случва точно сега в главата ми. Също така представям и всички различни стилове, оказали ми влияние през годините - джаз музиката, хип-хопа, техното. Дори пънк-рока до известна степен има влияние. Но в крайна сметка това съм аз.

Grooverider, все още отдава почит на неговата дясна ръка в студиото - Мат Куеин, който продуцира “Mysteries of Funk”( а също „Optical”, „Prototype” и много други,)албума издигнал го до статута на drum’n’bass основател. „Мат вложи адски много работа в албума,” казва той, преди да добави несигурно, „той ще ме накара да довърша някои неща. Имам много парчета които съм започвал сам, но така и не съм ги завършил. Той ще ми помогне да намеря верният път.”

И дори с албума от гетото, Grooverider отказва да спре охарактеризиращата го продукция или изпълненият с няпрежение каталог. ”Имах купчина ремиксове, към които много са пристрастени сега” смее се той. „Обичам да ремиксирам всичко което е възможно. Докато все още има нещо, което бих могъл да използвам, аз ще миксирам и ще правя най-доброто на което съм способен, защото е мой дълг просто да дам всичко от себе си. И не толкова за другите, колкото заради мен самият. Аз съм много критичен към себе си и винаги се стрема да изваждам на яве най-доброто на което съм способен, и да се усъвършенствам повече и повече.”

„Напоследък обръщам все повече внимание на Beck – нямам нищо против да вложа нещо от себе си в разработките му. Много хара се опитват да преразгледат рока, а не би трябволо, защото част от него е минало. А drum’n’bass може найстина да отдаде дължимото на рока, ако се направи по подходящ начин. И аз наистина нямям търпение да започна работа по “Fools Gold”(основополагащиат фънк маратон но Stone Roses). Ако някога съм чувал истинско breakbeat парче то това е то. Ако питаш мен това си е чист drum’n’bass, само че с различно темпо. Сега когато това ми е ясно...”

grooverider3.jpggrooverider2.jpggrooverider 1.jpg